Интервю за в. „Телеграф“
- Д-р Спасов, увеличават ли се случаите на пациенти, които имат проблеми с вените по време на пандемията?
- Много може да се коментира за засягането на съдовете в настоящата пандемия. Някои колеги са на мнение, че COVID-19 е предимно съдово заболяване. Има много въпросителни при протичането на тази инфекция, които предстои да се изясняват. Но това, което може да се потвърди от досегашните наблюдения е наличието на възпаление на малките съдове на белите дробове при някои пациенти, които водят до развитие на интерстициална пневмония, а когато този процес се развие на друго място – води до възпалителен процес, засягащ други органи. В този контекст може да се каже, че се увеличават и случаите на остро възпаление при вече съществуващи разширени вени. Зачестиха пациентите, които търсят помощ след прекарана вирусна инфекция и появила се картина на възпалителен процес на повърхностни вени, а в по-редки случаи и с дълбока венозна тромбоза.
- Много хора останаха да работят в домовете си и ограничиха излизанията. По какъв начин се отразява липсата на достатъчна активност?
- Живеем във време, в което липсата на движение е масово. Ограниченията при пандемията задълбочават ситуацията допълнително, но все пак мерките в нашата държава са по-леки в сравнение със съседни държави. По какъв начин това ще се отрази на младото поколение, затворено между четири стени с таблет или лаптоп в ръка, бъдещето ще покаже, но за мен прогнозите не са обнадеждаващи както за физическото, така и за психическото им развитие. По отношение на съдовата система обездвижването и забавянето на движението на кръвта е един от рисковите фактори за повишаване на съсирваемостта. До голяма степен това важи за вените, по които кръвта се връща към сърцето. Голямо значение за нормалното протичане на този процес имат мускулите на краката, които по време на движение са в ролята на „мускулна помпа“ за венозната кръв, както сърцето играе такава роля за артериалната система.
- Има ли роля тук наследствената обремененост?
Има хора, които носят заложена в себе си генетична предразположеност към възпаление и тромбообразуване в съдовете – тези състояние са известни като тромбофилии. Вероятно те са срещани и при някои пациенти, при които COVID-19 протича с усложнения. Но епигенетиката ни показва, че не е задължително дадено генетично предразположение да се прояви, ако начинът ни на живот не го провокира. Не трябва за всичко да „обвиняваме“ родителите си, макар и да сме унаследили от тях фактори, които при определени условия биха способствали за проява на заболяване.
Чувала съм, че е добре през известен период от време краката да се вдигат нависоко, за да си почиват. Така ли е?
- Венозната система на крайниците без движение е изложена на голямо натоварване. Повдигането им на по-високо ще облекчи работата на вените. Ако имаме възможност, препоръчвам през час да ставаме и да се разтъпчем за няколко минути, това би имало положителен ефект.
- Има ли друго нещо, което да можем да правим у дома като упражнения?
- Може да се практикува обикновена гимнастика, която да поддържа добър мускулен тонус на мускулатурата на краката, на корема и на диафрагмата (дихателни упражнения). Ако си създадем навик ежедневно да правим такива упражнения за 15-30 минути, би било достатъчно. Нещо, което е напълно достъпно за всяка възраст е да бъдат съчетани и с около 30 минутна разходка. Важно е да се избягва обездвижването.
- Какви са най-честите съдови заболявания на краката?
- Хроничната венозна болест е много разпространена. В началните стадии се засягат малките венозни съдове, които стават видими и дразнещи за пациента. Това е индикация, че трябва да променим начина си на живот към по-здравословен. Когато се появят средни по размер или по-големи вени, оплаквания от тежест, напрежение, отоци, а по-късно и рани, нещата са напреднали. Най-сериозен е проблемът, когато болните вени се възпалят (тромбофлебит) и при част от пациентите се усложнят с белодробна емболия, което е животозастрашаващо състояние. Периферната артериална болест също е много често срещано заболяване. То е в следствие на атеросклероза със засягане и на артериите на краката, водещо до стеснение на артериалните съдове и в един момент до запушване с всички последици, произтичащи от намаления приток на кръв към крайниците. Друга група са заболяванията на лимфните пътища – първични или вторични в контекста на протичане на друго заболяване, травма или инфекция. Основното проявление е появата на оток.
- Как се поставя диагнозата?
- Диагнозата се поставя с клиничен преглед, който ни дава половината от информацията. В помощ идват и инструменталните изследвания като Ехо-Доплер на съдовата система с адекватна интерпретация от опитни специалисти, лабораторните кръвни изследвания, допълнителни контрастни образни изследвания, когато е необходимо.
- По-често мъжете или жените страдат от тези състояния?
- По-често при нас идват жени с оплаквания от страна на венозната система и мъже с оплаквания от страна на артериалната система. Но оплакванията са субективен фактор и те не са правило. Има тенденция към изравняване на заболеваемостта от съдови заболявания при мъже и жени, както и тенденция към спадане на възрастовата граница.
- Има ли възраст, в която сме по-уязвими?
- При по-младите жените основен фактор има бременността, която в много случаи отключва появата на разширени вени или задълбочава съществуващите. Много често акушер-гинеколозите ги изпращат за консултация и съвместно проследяване. С напредване на годините поради отслабване здравината на съединителната тъкан след 50-60-годишна възраст честотата на венозните заболявания се увеличава. С напредване на процеса и на атеросклерозата след 50-годишна възраст се увеличава и честотата на артериалните заболявания.
- Какъв е вашият съвет за превенция?
- Винаги съм обичал да казвам нещо, което съм научил през годините от своя и на колегите си опит, че профилактиката е бъдещето на медицината. На запад, най-вече в САЩ, а през последните години и в Европа, се налага появата на нова специалност „Медицина на начина на живот“. Здравословният начин на живот и профилактичните прегледи биха били в голяма помощ за предотвратяване на сериозните усложнения на съдовите заболявания.
- Нека обобщим, при какви прояви и оплаквания трябва да потърсим специалист?
Появата на отоци на краката, особено ако е засегнат само единият, зачервяване, локална температура, оток са причина за спешна консултация със съдов специалист. Наличие на разширени вени, тежест, дискомфорт, оток след натоварване, без или с кожни промени в по-напредналите случаи, както и спонтанната поява на рани около глезените, са все причини за лечение на венозното заболяване след провеждане на консултация. Колкото по-рано, толкова резултатът е по-добър и по-траен. Куцането, схващане на мускулатурата на прасците, бедрата, таза, болките в крайниците по време на покой или поява на рани по пръстите, студени стъпала с блед цвят, особено при внезапна поява на оплакванията, са индикация за спешна консултация за уточняване на състоянието на проводимостта на артериите на краката и при необходимост – от спешна терапия.
- В интернет е пълно със съвети как да облекчим тежестта и болката в краката – гореща вана, студени компреси, контрастен душ. Възможно ли е да си навредим, ако решим да се допитваме до Гугъл?
- Всички знаем, че в мрежата можем да намерим, както добри и полезни съвети, така и подвеждаща информация. Сами по себе си посочените по-горе методи са добри и достъпни. Биха били полезни в определени ситуации, но биха могли и да ускорят започнал патологичен процес и не могат да бъдат прилагани на сляпо. Аз като специалист ангиолог, когато извършвам клиничен преглед ползвам ехографско или друго образно или лабораторно изследване, за да потвърдя диагнозата. За това е необходим опит и квалификация. А поставянето на правилната диагноза е половината от правилното лечение. Да, Гугъл би могъл да е полезен при вече поставена сигурна диагноза като съвети и ориентация за първична или вторична профилактика на определено заболяване. Но не бих казал, че виртуалното пространство може да замести напълно реалния контакт между лекаря и пациента поради необходимостта от физическа консултация и използването на диагностични методи при поставянето на правилната диагноза.
