Хроничната венозна болест може значително да влоши качеството на живот и да доведе до сериозни усложнения.

Разширените вени са много често срещано страдание, касаещо и двата пола. За щастие, медицината все повече напредва и има нови, суперефективни методи за лечението им. По темата разговаряме с д-р София Антонова.

- Д-р Антонова, в какво се изразява хроничната венозна болест, какво е правилното определение за нея?

- Хроничната венозна болест (ХВБ) е нарушение във функцията и структурата на венозната система, което е с голяма продължителност и налага диагностика и лечение.

В обществото е добре познато заболяването – разширени вени на долните крайници, но то е само част от спектъра на хроничната венозна болест.

Грубо казано, тя може да се изрази в широка гама от симптоми и признаци – от незначителни капилярни мрежи по краката и липса на оплаквания, през изявени разширени вени, отоци, кожни изменения и рани, съпроводени със значими тежест, болка и инвалидизация.

- Какви са причините и рисковите фактори за развитието на хронична венозна болест и в частност на разширените вени?

- Причините са комплексни и различни при заболяванията, засягащи венозната система. В основата на развитието на ХВБ могат да стоят преживяна тромбоза (запушване) на повърхностна или дълбока вена или слабост на венозната стена, с увреждане на клапите на вената и последващо разширяване и нагъване.

Основните рискови фактори са фамилната предразположеност, заседналият начин на живот, професии, свързани с продължително статично положение на тялото и тежък физически труд, наднормено тегло, както и женският пол.

- Моля да обясните какви диагностични методи се прилагат? И в тази връзка, доколко значима е ролята на доказаните специалисти в тази област както по отношение на диагностиката, така и на терапията на това заболяване?

- Диагностиката на ХВБ започва с преглед от личен лекар и при нужда насочване към специалист за обстойна доплерехографска оценка на съдовата система. В голяма част от случаите това е достатъчен метод за определяне на наличието на съдов и в частност, венозен проблем и съставяне на план за лечение.

При необходимост съдовите специалисти биха могли да назначат по-комплексна диагностика: скенер или магнитен резонанс с контраст за уточняване на заболяването или инвазивна диагностика (т.нар. флебография).

На ХВБ трябва да се гледа като на заболяване, което би могло в значителна степен да влоши качеството на живот и да доведе до сериозни усложнения. Поради тази причина е съществено да бъде навременно диагностицирана и лекувана.

В България тази медицинска специалност, която изучава венозната система – флебологията, се практикува от съдови специалисти – съдови хирурзи и ангиолози. Много често обаче проблемът бива подценяван и на пациентите се предписва само консервативно лечение, което невинаги е достатъчно.

Необходимо е да се потърси компетентен специалист в областта, който да направи оценка на венозната система и да разясни на пациентите какви са опциите за лечение както при разширени вени, така и при случаите на тежка венозна недостатъчност със засягане на дълбоката венозна система.

Както при всяко едно заболяване, навременното диагностициране е предпоставка за по-успешно лечение.

- По какви критерии и показания подбирате терапията и какви са основните лечебни методи на разширените вени? 

- В практиката си основно следваме европейските и американските препоръки за справяне с хроничната венозна болест, но при всеки пациент се взима строго индивидуално, информирано решение за последващо лечение.

Освен медикаменти, хранителни добавки, ластична компресия, венотонични гелове, превръзки на венозна язви и определяне на хранително-двигателно режим при много от пациентите с хронична венозна болест се налага и по-задълбочен подход. 

При всеки пациент с варикозни вени, изявени оплаквания, отоци по долните крайници, кожни изменения и рани е задължително да се разгледат възможностите отвъд консервативното лечение поради големия рис-инвазивните методи за лечение на разширени вени.

Те се провеждат в амбулаторни условия, обикновено с локална анестезия, без разрези и шевове, с по-бързо и безболезнено възстановяване и по-малък риск от усложнения в сравнение с класическите оперативни методи. 

Най-популярните и прилагани методи са лазерната и радиофреквентна аблация, механо-химичната аблация, склеротерапията, амбулаторната микрофлебектомия (отстраняване на варикозни вени в амбулаторни условия през малки дупчици на кожата, под локална анестезия). 

С естетическа цел за премахване на мрежовидни вени и „капиляри“ по долните крайници съществуват методи за третиране – склеротерапия, крио-лазерна крио-склеротерапия (CLaCS) и др. Тези процедури провеждаме ежедневно в практиката си, като постоянно следим новостите в тази специалност и държим на допълнителното обучение и повишаване на квалификацията си. 

Много проблемна е темата относно станалите популярни, особено от реклами, кремове, мехлеми и съмнителни препоръки.

Често попадам на линкове към статии (или пациенти споделят, че са чели такива), свързани с венозни заболявания, обясняващи теории в разрив с доказаната съдова медицина, без посочена научна обосновка.

В подобни статии обикновено се цитират несъществуващи лекари от България и чужбина, придружени от стокова фотография и обичайно завършващи с линк за покупка на крем или гел, от който вените просто изчезват. 

Съставките на подобни продукти са с минимално действие върху венозната система и биха могли за кратко време да облекчат оплакванията на пациентите, но по никакъв начин не са способни да премахнат разширени вени, нито да предотвратят усложняването им.

Освен излишните разходи, от които често страдат възрастни и отчаяни пациенти, подобно „лечение“ би забавило поставянето на правилна диагноза и предприемането на адекватни мерки, което може да доведе до влошаване.

- Какви конкретни препоръки бихте дали на хората с това заболяване? 

- Препоръчвам на пациентите и личните лекари при установяване или съмнение за венозно заболяване да се насочват към специалист с опит в лечението на венозни заболявания.

Като основна препоръка, на която много държа, колкото и банално да е, съветвам за активен и здравословен начин на живот -  добри хранителни и двигателни навици; нормални граници на телесното тегло; избягване на продължително статично положение на тялото; както и отказ от тютюнопушенето. 

Трябва да се избягват горещи процедури – топли басейни, джакузита и сауни. Не бива да се допуска и дехидратация. Всички тези фактори са част от профилактиката и лечението на ХВБ. А самото лечение се определя само от специалист.

Не е редно пациентите да си самоназначават медикаменти и добавки, особено подобни със съмнителен произход и придружени от реклама по безизвестни страници в интернет.

При установени показания за премахване на разширени вени е добре да бъде обсъдена възможността за провеждане на минимално инвазивни методи за лечение – лазерна аблация, склеротерапия, амбулаторна микрофлебектомия и др.

Пациентите, които с естетическа цел желаят премахване на венозни и капилярни мрежи, също би трябвало да потърсят консултация със съдов специалист с опит в тази област, а не да се доверяват сляпо на процедури, провеждани от немедицински специалисти.

ХВБ е често срещано заболяване, към което трябва да се подхожда сериозно както от страна на пациентите, така и на общопрактикуващите лекари и съдовите специалисти.

В днешно време разполагаме с достъпни диагностични методи и модерна апаратура за провеждане на лечение на разширени вени и венозна недостатъчност по установени световни препоръки.

Разполагаме обаче и с много подвеждащи източници на информация, към които трябва да сме критични. Това всъщност важи за всички заболявания и широко практикуваното самолечение.

Интервю за ЗдравеТО