Настоящи и бъдещи перспективи

Варикозните вени (т. нар. разширени вени или варици) са хронично прогресиращо заболяване на вените, изразяващо се в тяхното разширяване, удължаване и извиване. Разширените вени са основната и най-разпространена изява на т.нар. хронична венозна болест. Хроничната венозна болест (ХВБ) е сборно понятие, обединяващо варикозните вени (първичната варикоза), посттромбозния синдром, както и вродените и придобити венозни малформации. ХВБ е едно от най-разпространените заболявания в индустриално развитите общества на Европа и Северна Америка. Разширените вени са изключително често срещано страдание и в България. Според проучването RELIEF, проведено през 2002 г. в страната ни, се установява, че 37% от населението страда в различна степен от варикозни вени. Това нарежда ХВБ в групата на изключително разпространените заболявания като захарния диабет и артериалната хипертония. Въпреки това този медицински проблем остава встрани от вниманието както на самите пациенти, така и на медицинските специалисти.

Основните причини за отлагане на решаването на проблема с разширените вени от страна на пациента са страха от широко известното оперативно лечение и липсата на информация относно съвременните методи за лечение, като това води до избягване на първичното посещение и преглед от съдов специалист. През последните 15 години с навлизането в практиката на минимално инвазивните методи за лечение на разширени вени терапевтичният алгоритъм претърпя сериозни промени, като класическото оперативно лечение отстъпи мястото си и се превърна във все по-рядко препочитаният метод за лечение на варикоза. Индикациите за класическото оперативно лечение станаха много редки, като иновативните минимално инвазивни техники навлязоха в рутинната амбулаторна и болнична практика и се превърнаха в златен флебологичен стандарт във всички модерни клиники по света. 

Етиология

Прогресията на хроничната венозна болест и в частност на варикозата е комбинация от фактори на средата, както и генетична предиспозиция, свързана с унаследена слабост на съединителната тъкан, която участва в строежа на венозната стена и венозните клапи.

Рискови фактори:

Разширените вени могат да са причина за т. нар. синдром на неспокойните крака (Restless leg syndrome).

Патогенеза

Отключващите механизми не са ясни, но се смята, че в основата на това увреждане стои възпаление на венозната стена и венозните клапи, което в съчетания с продължителното стоене в право или седнало положение и липса на движение води до повишаване на венозното налягане в повърхностната венозна система на долните крайници. Това състояние се коменсира от дълбоката венозната система и лимфната ситема, но не за дълго. Продължителната венозна хипертония води до разтягане на вените, усукване на венозния апарат и оттам до венозен клапен рефлукс. Венозната хипертония и хемодинамичният стрес водят до ендотелна дисфункция и левкоцитна активация, които са в основата на венозното възпаление. Веднъж започнал този процес се самоиндуцира и води до порочния кръг: венозна хипертония – възпаление - клапна инсуфициенция. Резултатът е появата на венозен клапен рефлукс, който от своя страна води до развитие на варикоза.

Класификация

През 1994 г. на American Venous Forum е създадена CEAP класификацията на хроничната венозна болест, която бива леко променена през 2004 г. Този консенсусен документ класифицира венозните заболявания в четири категории: клиничен стадий (C), етиология (E), анатомия (А) и патофизиология (P). СЕАР класификацията дава един стандарт за задълбочена диагноза при ХВБ и е средство, подобряващо прецизността при комуникацията с патологията на венозните заболявания, като разбира се има и своите недостатъци.

Определяне на клиничен клас (C):

Етиология (Е)

Анатомична класификация (А)

Патофизиология

Клинична картина на болестта

Диагностика

Първа стъпка в диагностичния и терапевтичен алгоритъм на варикозата е клиничният преглед и прецизното изследване с Ехо-Доплер на венозната система, което трябва да бъде осъществено от квалифициран съдов специалист (ангиолог или съдов хирург). Именно с това изследване се установява в коя част на венозната система има венозен клапен рефлукс, който е причината за появата на разширени вени в дадена област. Често допускана грешка е да се стартира лечение само на видимите варикозни вени без да се направи ултразвукова диагностика. По този начин се лекува последствието, но не и причината за варикозата.

Други по-рядко прилагани във флебологичната практика диагностични методи са:

Лечение

Методите на лечение на варикозните вени се делят на:

Консервативно лечение

Включва хигиенно-диетичен режим, компресивна терапия с ластични чорапи, еластични бинтове и апарати за инермитентна пневматична компресия, както и медикаментозно лечение с венотонични, антикоагулантни и нестероидни противовъзпалителни медикаменти;

Хирургично лечение

Съвременното хирургично лечение на варикозната болест обикновено е комбинация от различни оперативни техники като: резекция на вена сафена магна в устието й и лигиране на колатералите й (т.нар. кросектомия), стрипинг на инсуфициентен ствол на вената, лигиране на перфорантни вени и флебектомия на варикозни пакети.

В отделна група следва да се отделят т.нар. методи на амбулаторна флебектомия: - изолирана флебектомия; - минифлебектомия; - транслуминантна флебектомия; - CHIVA и ASVAL – методи, съхраняващи вена сафена магна;

Минимално инвазивно лечение

През последните 15 години минимално инвазивните методи за лечение на варикозни вени се наложиха като златен стандарт във флебологичната практика по целия свят, като постепенно изместиха хирургичните методи поради многото предимства, които имат.

Склеротерапия

Склерозиращата терапия представлява химична облитерация на варикозните вени. По същество този вид терапия се прилага в практиката от десетилетия, но през последните години методът претърпя развитие, което доведе до разширяване на приложението му и подобряване на крайните резултати. Методът представлява вкарване във вената на склерозиращо вещество под формата на течност или пяна (най-често polidocanol или sodium tetradecyl sulfate), предизвикващо спазъм, тромбоза и възпалителна ендотелна реакция, като по този начин води до фиброзиране и облитерация на вената. Склеротерапията може да бъде:

Минимално инвазивни термоаблационни техники                             

Ендовенозна лазерна термоаблация (EVLА)

По същество представлява минимално инвазивна техника, при която се постига тотална облитерация на венозната стена посредством термичния ефект на лазерното лъчение върху тъканите – стига се до коагулация на кръвта в обработваната вена, вапоризация на ендотела и денатурация на съдинителната тъкан в съдовата стена. За ендовенозно приложение на лазерната енергия се използват диодни лазерни уреди, които се отличават помежду си според дължината на вълната (от 980 nm до 1550 nm), дебелината на светловода и вида на върха на светловода. В лумена на вената (най-често vena saphena magna или vena saphena parva) се вкарва катетър, който включен към генератора обработва ендоваскуларно увредената вена. Методът е въведен през 1999 г., като от 2007 г. се прилага и в България.

Ендоваскуларна радиофреквентна термоаблация (RFA)

При този вид ендоваскуларна техника се постига тотална облитерация на венозната стена чрез радиофреквентен ток. Излъчването на радиофрекветната енергия се осъществява от генератор на радиофреквентен ток. По същество тази техника се осъществява по същия начин, както и лазерната. Разликата е само във вида на прилагания физичен аблационен метод.

Минимално инвазивните аблационни техники се провеждат само под специален вид местна упойка – т.нар. тумесцентна (инфилтрационна) анестезия, което не налага прилагането на обща анестезия. По същество представлява вкарване на тумесцентен разтвор около и по хода на обработваната вена. Така освен обезболяване се постига и по-добър контакт на вената с катетъра и отдалечаване на кожата и околните тъкани от венозния съд, като по този начин ги предпазва от термичното въздействие на лазерната енергия или радиофрекветния ток.

Основните предимства на минимално инвазивните техники пред хирургичното лечение са:

Бъдещи перспективи

Понастоящем с ограничено приложение в практиката и в стадий на клинични изпитвания са ендоваскуларните амбулаторни методи, които не налагат прилагането дори и на тумесцентна анестезия.

В някои европейски клиники се прилага VenaSeal Sapheon Closure System, която представлява система (катетър), която освобождава цианоакрилатно лепило, чрез което ендоваскуларно се залепва луменът на инсуфициентната вена. В САЩ и Европа се прилага и системата ClariVein. Тази система всъщност е специален катетър с въртящ се връх, който дразни ендотела на третираната вена и от чийто връх се впръсква във вената склерозиращ агент. Все още липсват достатъчно клинични данни и проучвания относно дългосрочните резултати от прилагането на тези методи, но бъдещето на терапията на варикозните вени вероятно ще е свързано с внедряването и усъвършенстването на амбулаторните едноваскуларни методи, които не изискват приложение на тумесцентна анестезия.

Като всяка една област в медицината и флебологията търпи своето бурно развитие, особено през последните две десетилетия, което от своя страна води до непрекъснато усъвършенстване и внедряване на все по-нови и щадящи методи за лечение на венозните заболявания.

Заключение

В заключение трябва да отбележим, че няма един универсален и най-ефективен метод за лечение на варикозни вени, който да е приложим при всеки клиничен случай. Оптимален краен резултат се постига при комбинирането на различни терапевтични техники, изборът на които става след обстоен преглед от съдов специалист и индивуална преценка на всеки отделен случай.

* Ангиология – клон на медицината, свързан с диагностиката, лечението и профилактиката на заболяванията на кръвоносните и лимфните съдове.

* Флебология – клон от медицината, свързан с диагностиката, лечението и профилактиката на заболяванията на венозната система; в този смисъл флебологията е дял от ангиологията;

За винаги актуална инфомация се абонирайте за нашия пощенски списък