Тромбозата е процес на запушване на кръвоносен съд, който нарушава нормалното кръвообращение. Тромбозата може да настъпи както в артериален, така и във венозен съд, а също и в сърдечните кухини. Механизмът за възникване на тромбоза в различните кръвоносни съдове е различен поради особеностите в тяхната структура и функцция. В настоящата кратка статия ще разгледаме венозната тромбоза с нейни различни локализации.
При разкъсване на кръвоносен съд и кръвотечение организмът разполага с механизми, които довеждат до кръвосъсирване с цел да се преустанови кървенето. Тялото ни също така разполага и с механизми за предотвратяване на кръвосъсирването в самите кръвоносни съдове. При различни нарушения може да се образува вътресъдов съсирек (тромб) – процес, наречен тромбоза.
Има три основни причини (т.нар. триада на Вирхов), които могат да доведат до венозна тромбоза:
- увреждане на венозната стена;
- промени в кръвния ток;
- промени в състава и свойствата на кръвта.
Различни фактори и заболявания могат да доведат до развитие на венозна тромбоза. С повишен риск от възникване на тромбоза са пациенти, които вече имат преживяна тромбоза или скорошни големи операции, трудноподвижни пациенти, хора със сърдечни и злокачествени заболявания, бременни и родилки, жени, които приемат хормонална терапия, пациенти с вродена или придобита тромбофилия (генетична предразположеност към повишена съсирваемост на кръвта).
Повърхностен тромбофлебит
Повърхностният тромбофлебит представлява тромбозиране (запушване) и възпаление на повърхностна вена. Варикозните вени са обичайна локализация на повърхностния тромбофлебит, като съществува и по-конкретен термин – варикофлебит.
По-рядко от повърхностен тромбофлебит може да бъде засегната и здрава вена, като в такива случаи обикновено съществува подлежаща причина – пункция при вземане на кръв или при поставяне на абокат във вената, бременност, тромбофилия, хронично възпалително или злокачествено заболяване, прием на хормони и др.
Симптомите на повърхностния тромбофлебит са свързани с уплътнение, зачервяване и болезненост по хода на вената, локален оток и повишена локална температура. При повдигане на крайника вената не се свива, тъй като тромбозата възпрепятства нормалното оттичане на кръвта от нея. Повърхностният тромбофлебит може да засегне малка зона и спонтанно да се ограничи, но е възможно и да се разпространи по хода на вените. При достигане на дълбоката венозна система са възможни както развитие на дълбока венозна тромбоза, така и откъсване на тромб и придвижването му към сърцето и белодробните артерии – животозастрашаващо състояние, което е известно като белодробна тромбоемболия.
Дълбока венозна тромбоза
Дълбоката венозна тромбоза (ДВТ) е по-сериозно състояние, свързано с тромбоза на дълбока вена. При нея симптомите са бързо развитие на напрегнат и болезнен оток на крайника. Възможна е и появата на изпъкващи повърхностни вени. Отокът се развива под мястото на запушване на вената, като в зависимост от засегнатия сегмент може да обхваща само подбедрицата или целия долен крайник. В редки случаи, при масивно засягане на голяма част от дълбоките вени на крака, е възможно побледняване и посиняване на крайника (флегмазия) поради притискане от отока на артериалните съдове. Подобно състояние може дори да застраши крайника от ампутация.
В острата фаза на дълбоката венозна тромбоза съществува висок риск от възникване на различна по степен белодробна емболия. ДВТ е потенциално животозастрашаващо състояние. Това е заболяване, което може да доведе до трайни хронични изменения на дълбоката венозна система и развитие на т.нар. посттромбозен синдром, свързан с хроничната венозна недостатъчност.
Белодробна емболия
Белодробната емболия представлява откъсване на тромб при тромбоза във венозната система и пренасянето му с кръвотока през сърцето към белодробните артерии. При това остро настъпващо състояние се изключва в различна степен кръвообращението към белия дроб (малкият кръг на кръвообращение) и съответно се намалява насищането с кислород на кръвта и освобождаването на въглероден диоксид, от което страда целият организъм. Сърцето има влошена функция, тъй като работи срещу съпротивление (дясната част на сърцето изтласква кръвта към запушените белодробни артерии). Белодробната емболия е бързо протичаща и може да има фатален край. Началните симптоми при нея са задух, болка в гърдите, ускорен пулс, ниско кръвно налягане, кръвохрак, обща слабост.
При което и да било от изброените по-горе спешни състояния незабавно потърсете лекарска помощ и не пристъпвайте към самолечение!
